Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП
Подпомага, консултира и съдейства на застрахованите и пострадали при катастрофи (ПТП) лица.
0700 10 168

на цената на един градски разговор

 

Застрахователи принуждават да подписвате споразумения

Интервю с адвокат Георги Вълков – председател на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия

- Как трябва да постъпят хората, ако пострадат при пътнотранспортно произшествие?

- Първото, което трябва да се направи е да се обадят на органите на полицията, да се обадят на Бърза помощ, ако има пострадали, да се запишат имената на свидетелите и техните телефонни номера. След това следва да се уведоми застрахователната компания, която му е издала полицата по застраховка Гражданска отговорност, съответно застрахователя му по застраховка Каско, ако има такава полица. Ако вследствие на ПТП-то има пострадали лица със средни или тежки телесни увреждания или смъртен случай се образува досъдебно производство. То трябва приключи в рамките на два месеца и да даде отговор на въпроса – кой е виновен за настъпване на катастрофата. Докато се провеждат следствените действия се разпитват свидетелите, назначават се медицински и автотехнически експертизи.

За хората е важно да знаят номера на дознанието, името на дознателя, номера на прокурорската преписка. Те са необходими, за да може след това, под тези номера, да се изискат документи необходими за завеждане на щета пред застрахователя.

За образуване на щета пред застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на виновния водач, е необходимо да се представят документи доказващи вината му, копие от полицата по гражданска отговорност, копие от автотехническата и медицинската експертизи, скица на ПТП-то, огледен протокол, епикризи, съответно аутопсинен протокол при смъртен случай, рецепти, фактури свързани с лечението, болнични листа и др. Особено важно е да се правят копия на всички документи, които се представят на застрахователя, както и да се изиска от него документ за предадените документи.

Това се прави с цел да може да се докаже претенцията, ако се стигне до съдебен процес между застрахователя и пострадалото лице.

- Възникват ли често проблеми с изплащането на обезщетенията?

- Да, в момента застрахователните компании по доброволен ред изплащат много ниски обезщетения, на нивата от 2004 г., 2005 г. Другият проблем е, че застрахователите карат пострадалите лица да подписват споразумения, което по Кодекса за застраховане не е необходимо да се прави, за да се получи обезщетението.

Това са едни от основните проблеми, с които се сблъскваме ежедневно – ниските обезщетения и принудата от страна на застрахователя да се подписва споразумение. Като се подпише споразумение, на пострадалото лице му се отнема възможността след това да претендира по-високо обезщетение по съдебен ред. Ако образува дело, за да може да получи по-голяма сума, застрахователят показва това споразумение и в 90 % от случаите съдът приема, че е постигната извънсъдебна спогодба и постановява решение, с което отхвърля иска. На практика пострадалият не може да получи по-високо обезщетение от това, за което е подписал споразумението.

В случаите, когато пострадалото лице откаже да подпише споразумение, някои застрахователни компании или намаляват първоначално предложеното обезщетение, или отказват изобщо да изплатят такова. Това се получава защото определеният размер се съобщават по телефона или в среща на четири очи. В Кодекса за застраховане няма изричен текст, който да ги задължава това предложение да е в писмен вид и някои застрахователни компании се възползват от този пропуск, за да бъдат принуждавани хората да подписват споразумения. Това е доста сериозен проблем, за който ние от дълги години се борим да бъде преодолян.

Хубавото е, че Комисията за финансов надзор в момента си върши работата и санкционира такива застрахователни компании, които принуждават хората да подписват споразумения.

- Адекватни ли са обезщетения, които изплащат застрахователите?


- В момента застрахователите по доброволен ред изплащат много ниски обезщетения, карат хората да подписват споразумения. В момента за смъртен случай по доброволен ред предлаганите обезщетенията варират от 25 000 до 40 000 лв. Това е много ниско обезщетение. Съдебната практика също е много разнопосочна. Като цяло има тенденция за завишаване на присъжданите обезщетения, но от друга страна има съдебни решения и в противоположната посока. Всичко зависи от критерия на състава на съда, който да определи по справедливост какво обезщетения трябва да ти бъде присъдено на пострадалото лице.

Сега има един голям проблем, който е свързан със случаите, когато в наказателния процес срещу прекия причинител има предявен граждански иск и той е уважен от наказателния съд. След като завърши един такъв процес, пострадалото лице има изпълнителен лист срещу виновния водач, по който последният е осъден да му заплати като обезщетение определена сума. Оттук нататък какво следва – пострадалият има два пътя да получи обезщетение – единият е да си търси парите директно от виновния, другият е да ги поиска от неговия застраховател по застраховка Гражданска отговорност. До края на 2008 г. практиката на съда и на застрахователите беше еднозначна, че когато има такъв изпълнителен лист застрахователят плаща по него не винаги сумата, на която е осъден прекият причинител, защото застрахователят не е участвал в този процес и това плащане се отразяваше на оригинала на изпълнителния лист. Оттам нататък за пострадалото лице оставаше възможността, ако иска да съди прекия причинител или застрахователя за разликата, която си търси по изпълнителния лист. От 2009 г. обаче се появи практика на Върховния съд, която казва, че ако застрахователят откаже плащане във връзка с влязла в сила присъда или решение по наказателно дело, по което има издаден изпълнителен лист срещу виновния водач, пострадалото лице няма основание да съди застрахователя, тъй като обратното би означавало за едно и също нещо едно лице да има два изпълнителни листа към различни страни, което е недопустимо по нашето право. В Кодекса за застраховане обаче изрично е посочено, че когато има издаден изпълнителен лист срещу прекия причинител на катастрофата, този лист се предава на застрахователя в оригинал и на него се прави отбелязване на сумата, която е изплатена. Но, като се появи тази съдебна практика, застрахователите започнаха да отказват плащания на това основание.

Във Върховния касационен съд в момента се чака тълкувателно решение относно този казус. Ето тук стигаме до основния въпрос – в над 80 % от наказателните дела, които се водят срещу преките причинители, има предявен и граждански иск и питането е какво ще се случи с тези хора и откъде ще получат обезщетение, ако съдът се произнесе с тълкувателно решение, че иска срещу застрахователя е недопустим.

На всички ни е ясно, че малко хора могат да извадят сумите, на които биха били осъдени. А те са значителни 50 000 лв., 100 000 лв., 200 000 лв. Нещо повече, в този случай, застрахователят ще бъде освободен от отговорност да заплаща обезщетения на пострадалите лица. Отговорен за плащане на обезщетението ще остане виновника за катастрофата. Едва след като той изплати обезщетението, за застрахователя ще възникне задължението да му плати това, с което е обезщетил пострадалия.

Ако това все пак се случи, на практика ще се обезсмисли застраховката Гражданската отговорност, защото нейната основна функция е да предпазва имуществото на застрахования от претенции на трети лица, които той е увредил. На практика ще се получи така, че застрахователят няма да плаща тези щети, по които има издаден изпълнителен лист по граждански иск в наказателния процес. Това е един наболял проблем. Чакаме тълкувателното решение на Върховния Касационен съд вече една година и той не се е произнесъл.

Друг проблем, с който се сблъскваме е, че в Кодекса за застраховане няма текст, който да задължава застрахователя да плати, когато му бъдат представени определен брой документи. Сега на практика, поради липсата на такова задължение, някои застрахователни компании отказват плащане дори когато по безспорен начин е доказана вината на причинителя на ПТП-то и когато са представени всички поискани от застрахователя документи. Затова ние като неправителствена организация бяхме поискали при предишния парламент да бъде изменен Кодексът за застраховане в тази му част.

- Какви мерки трябва да се вземат за превенция на пътните инциденти?


- Проблемът, от който тръгват катастрофите, на първо място е квалификацията на водачите. Превенцията на ПТП-ата се състои в подготовката на водачите, състоянието на пътната мрежа, състоянието на автопарка и т.н. В момента се набляга предимно на санкцията, не на превенцията. Законодателят се опитва да ограничи броя на ПТП-ата преимуществено чрез по-строги санкции. Но за да намалеят ПТП-ата, за да се избегнат тежките увреждания, смъртните случаи, на първо място трябва да се тръгне от квалификацията на водачите. Защото какво от това, че ще има по-сериозно наказание, щом като на пътя излиза неподготвен водач? Това, че впоследствие ще му бъде наложена по-тежка санкция ще спаси ли него и хората, които са пострадали поради това, че са попаднали в критична ситуация и той не е знаел как да реагира правилно. Часовете за курмуване са абсолютно недостатъчни. Даже промените, които искаха да вкарат в Закона за движение по пътищата – водач, който до 2 години опит да кара с по-малко контролни точки, с по-опитен водач са индиректно признание, че на пътя излизат едни неподготвени водачи, които не са готови да се справят със ситуацията на пътя. Всичко тръгва оттам. Ти, ако си достатъчно подготвен, вероятността да направиш ПТП е в пъти по-малка, отколкото ако си неподготвен. Затова според нас, трябва да се въведат симулатори, на които да се симулират опасностите на пътя при обучението на младите водачи.

Управлението на автомобил е една рискова дейност и когато човек не е попадал в рискова ситуация, той не знае как ще отреагира. Ако вземем за пример пилотите или корабните капитани, те също се обучават първо на симулатори. Там се симулират рисковите ситуации, които се отработват. Докато при управлението на автомобила това нещо не се проиграва. А човек, когато управлява един автомобил може да попадне за стотни от секундата в ситуация, в която не знае как да реагира. При неумението на водачите да се измъкват от такива положения, възникват проблемите. Това е все едно в самолета да се качи пилот, който да не знае как се управлява, да му се каже, че трябва да го пилотира, а пък ако направи катастрофа ще го санкционират. Затова според нас на първо място по важност е обучението на водачите. Това ще изиграе превенция на броя на ПТП-ата, броя на смъртните случаи и т.н.

На второ място идва остарелият автопарк, след това идва неподходящата инфраструктурата – знаем колко катастрофи стават при заобикаляне на дупки, навлизане в насрещното движение – примерите са хиляди. Лятото като се тръгне към морето, където свършва магистралата, там започва големият брой ПТП-та. Защо – защото имаме навлизане в насрещното движение, имаме изпреварване, защото някой на пътя карал с 40 км. в час, и това изнервя останалите водачи, те предприемат рискови изпреварвания, навлизат в насрещната лента и катастрофата е готова.

- Преди няколко дни Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за пътищата – завишават се глобите, въвежда се електронен фиш като част от цялостна система за административна дейност, която ще заработи до половин година.

- Това са хубави неща, но превенцията е по-важна. Относно електронните фишове възниква един въпрос – кой ще пише тези фишове, актовете и наказателните постановления? Като се погледне логично камерата снима на пътя хиляди коли. Как тя – камерата, ще прецени кой е виновен, кой невиновен. Снимките от тези камери пак ще отиват в КАТ, там трябва някой да обработи снимките, да прецени дали са извършени нарушения и да напише актовете. Как камерата ще прецени кой текст от закона е нарушен, например – дали си нарушил ограничение със знак, дали си нарушил пътна маркировка, как ще стане това нещо? Пак опираме до преценката на човека. Може да им пускат едни бланки и само да се попълват, но пак това го прави човек, не го прави машината. Кой ще ги пише тези неща? Това, което ще стане е, че ще има повече камери и ще се следи повече. Тук се залага не на превенцията, която е свързана с обучението, подобряването на автопарка и контрола, върху тези, които правят годишните технически прегледи, а пък тя по никакви критерии не е годна, а не санкцията.

- Хората знаят ли правата си, обръщат ли се и към вашата асоциация за помощ и съвет?


- Хората са все по-запознати с правата си. Те се обръщат към нас както за съвет, така и за помощ, защото когато възникне една катастрофа е необходимо да се премине през една бюрократична процедура, която ако не си е извървял е доста трудна. Застрахователите работят в техния собствен интерес. Тях не ги интересуват болките и страданията, които пострадалите търпят, за тях всеки един случай се отразява в цифри. На хората им е много трудно, като не знаят стъпките в бюрократичната процедура. В тази насока ние им помагаме значително.

- Асоциацията, която председателствате, ще награди журналисти в конкурса под надслов „Проблемите на застраховани и пострадали при катастрофи”. Доволни ли сте от участието на медиите в тези проблеми?

- Абсолютно да. Ние работим в една посока – ние като неправителствена организация да помагаме на хората като ги информираме за правата им, от друга страна медиите, които показвате слабостите, отразявате инциденти. Работим в една и съща посока с оглед намаляване инцидентите на пътя и по-добрата информираност на хората.
Назад

Асоциация за защита при ПТП

  • Вашият съветник и помощник при настъпване на застрахователно събитие

Асоциацията е член на ETSC