Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП
Подпомага, консултира и съдейства на застрахованите и пострадали при катастрофи (ПТП) лица.
0700 10 168

на цената на един градски разговор

 

Ти струваш 20 000 лева

Не, не сме пропуснали някоя нула. Това е средната цена на човешкия живот в България

За 20 000 лева можеш и да успееш да си купиш нова кола. Всъщност зависи от колата - в някои случаи тези пари няма да ти стигнат и за преден капак.
Има ръчни часовници, които струват повече от 20 хиляди лева. За толкова пари не можеш да си купиш и коридор на апартамент в центъра на София. 20 хиляди лева са нищо в един човешки живот. Същевременно именно на толкова се оценява средно животът на човек в България.
Да го кажем по друг начин. Ако сграда се беше срутила някъде в Щатите или в Западна Европа и беше убила хора, близките на тези хора щяха да съдят строителя, общината и кого ли още не и да вземат милиони долари или стотици хиляди евро. Роднините на Деница Ченишева и Петрина Христова - двете момичета, които на 19 септември загинаха под падналата сграда в София, вероятно след няколко години ще получат по петдестина хиляди лева. Защо разликата в доходите тук и на Запад е десетина пъти, а при обезщетенията за причинена смърт - многократно повече, е само един от въпросите покрай цената на живота в България.

Цената е според "типа" живот

"При определяне на обезщетението съдът взема предвид броя на наследниците, дохода на загиналия, възрастта и др.", обяснява адвокат Георги Вълков от Асоциацията за защита на застрахованите и пострадалите при пътнотранспортни произшествия. "Едно е неволна катастрофа, друго - умишлен тежък побой, който е довел до смърт", казва председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова. Бисер Петров, съдия в Пернишкия окръжен съд, споменава и емоционалната връзка, която са имали близките и загиналият - взема се предвид дали живеят заедно или са разделени от много години и не се виждат. "Много фактори влияят - ако е починал на място, ако се е мъчил след дълги лекарски интервенции - защото тогава и мъката на близките е по-голяма", твърди Бисер Петров. "Критерият е труден - от това какви са икономическите възможности на обществото до възраст на човека. Едно е млад човек, друго 80-годишен, чиято смърт не е толкова неочаквана", казва Румен Ненков, зам.-председател на Върховния касационен съд.


Освен от възрастта съдът явно се влияе и от публичността и "обществената значимост" на делото. Така например съдът постанови рекордното за българските стандарти обезщетение от 100 000 лева на близките на 14-годишната ученичка от Американския колеж в столицата Дафина Георгиева. Тя бе блъсната от автомобил на пешеходна пътека в столичния кв. "Младост" и случаят бе широко отразен от медиите. Виновните за инцидента с падналия в р. Лим автобус бяха осъдени да заплатят по 50 000 лева на родителите на всяко от загиналите деца. На майката на убитата от своите съученички Маргарита Гергененова пловдивския окръжен съд присъди обезщетение от 75 000 лева. И пак, при всички тези случаи прави впечатление голямата разлика в обезщетенията.
Според адвокат Георги Вълков съдилищата в големите градове присъждат по-големи обезщетения, отколкото в провинцията. Това било заради по-високия стандарт на живот в големите градове, особено София, защото в тях близките на загиналия предявявали по-високи искове. "На село и в по-малките градове 10 хиляди лева са много пари и хората се съгласяват на такива обезщетения. Има случаи на обезщетения и от 4-5 хиляди лева. Като разбират, че в София могат да получат и 30 хиляди лева, направо не могат да повярват", разказва Вълков.


Обезщетението се състои от две части - обезпечаване на болките и страданията на близките на загиналия и пропуснати ползи за наследниците. Докато болките и страданията се мерят по-субективно, пропуснатите ползи за близките са равни най-малко на дохода, който загиналият е щял да изкара до края на трудовия си живот. Това значи, че човек, който получава средно по 350 лв. на месец (колкото е средната работна заплата за второто тримесечие на 2006 г.) и има 30 години до пенсия, "струва" за близките си поне 126 хил. лв.


Обезщетенията при смърт в България обаче варират най-често между 10 и 30 хиляди лева. Защо се получава тази разлика? Теменуга Ненова, изпълнителен директор на застрахователна компания "Алианц България", посочва, че максималното предвидено в закона обезщетение по задължителната за шофьорите застраховка "Гражданска отговорност" е 700 000 лв. при катастрофа с един пострадал човек (1.2 млн. лв. при повече от един пострадал), но досега то не е изплащано - "загиналият трябва да е човек с изключително висок стандарт на живот за България". По думите на Ненова съдилищата присъждат между 30 и 50 хиляди лева за убит при катастрофа. Близките на загиналите могат да получат обезщетение, като се договорят директно със зас­­трахователя или като заведат дело. Според нея хората по-често предпочитат втория начин.


"Наистина - когато се присъждат малки суми, се обезценява човешкият живот, но пък съдът не може да присъжда и неизпълняеми обезщетения. Какво ще вземеш от един пенсионер или от хора от малцинствата, които са без пари и имущество", казва Нели Куцкова. Според съдия Бисер Петров "по правило няма значение финансовата възможност и статут на извършителя. Ако няма пари, се издава изпълнителен лист и започва запор - на заплата, пенсия, имуществото се продава. Трябва да остава сума от заплатата или пенсията, за да живее един човек". Едновременно той признава, че "съдебната практика е установила граници на обезщетенията". "По принцип се има предвид загубата на човек, но понякога негласно се вземат предвид и възможностите на отсрещната страна", твърди заместник-председателят на ВКС Румен Ненков. "По-скоро отсъждат малки обезщетения, защото негласно е ясно, че колкото по-малко дадат съдилищата, толкова по-голям е шансът тези пари да бъдат изплатени, казва и Спас Иванчев, съдия в Софийския градски съд.


700 000 лв. е реално невъзможна сума. Няма и държавен фонд, който да гарантира такива или част от такива плащания. Реално държавата не стои зад жертвите на престъпления. Това, от една страна, е въпрос на политика на институциите, от друга - липса на финансов ресурс."
Според адвокат Георги Вълков ниските обезщетения досега бяха свързани с ниските искове от близките на загиналите, които пък се диктуваха от държавните такси. До края на април 2006 г. близките трябваше да плащат на държавата 4% от размера на иска (има изключения за някои групи като пенсионери, инвалиди и др.) Тоест, ако те съдят някого за 100 хил. лв., трябва да платят в началото на делото 4000 лв., а за много хора това е непосилна сума. В края на април тази такса отпада, ако има влязло в сила наказателно постановление - тоест ако вината на подсъдимия е доказана.

А всъщност няма цена

"Преди година и осем месеца отиде на работа. Беше понеделник, 24 януари, а тя беше на 24 години. Не се прибра." Красимира и Михаил Миланови са от Перник. Губят дъщеря си Ивайла в автомобилна катастрофа. Следствието намира за виновен шофьора на служебния автомобил, който вози момичето, защото е изпреварвал непозволено и навлизайки в отсрещното платно, се е ударил в камион. Държавата завежда дело срещу него, а родителите на момичето - граждански иск на стойност 100 000 лв. Държавата осъжда шофьора на 4 години условно. Красимира и Михаил обаче оттеглят иска си (след като ги убеждават, че делото би отнело години) и се споразумяват със застрахователната компания за по 13 000 лв. на човек - общо 26 000 лв. И то след борба на адвоката със застрахователите, които първоначално определяли компенсации от по 6000 лв. на родител. "Звучат ужасно тези сметки, но погребението и паметникът, който поръчахме, струваха повече. Обидно е някак", казва Красимира.
Парите, получени като компенсация, засега стоят недокоснати. Семейството говори за тях дори с леко неудобство, сякаш са мръсни. "Все ми се струва, че посегна ли към тях, все едно правя нещо от кръвта й - очите на жената се пълнят със сълзи - после си казвам, че искам да направя нещо, защото Ивето много се бореше и беше предприемчива. Ако направя нещо, ще имам чувството, че е в нейна памет."
Относно момчето, което е шофирало колата, Красимира казва: "Не знам дали го упреквам. Реално той й е отнел живота... Може би присъдите за нарушителите трябва да са по-строги. Всеки натиска газта и казва "не е толкова страшно". Вече знам, че по-страшно от това не може да бъде."


Действително - по-високите обезщетения за живот няма само да означават повече справедливост. Ако съдът започне да постановява виновната страна да заплати на близките дори само 500 000 лева, това вероятно ще накара повече хора да се замислят. Дали да изпреварват без видимост. Дали да пребият някого в дискотеката. Дали да правят ремонти "на тъмно", от които сградите рухват...


Назад

Асоциация за защита при ПТП

  • Вашият съветник и помощник при настъпване на застрахователно събитие

Асоциацията е член на ETSC